докàрвам се, -аш се, несв.; докàрам се, -аш се, св., непрех. 1. Старая се, гледам да се покажа любезен, изпълнителен. Като вляза при господин министъра, и аз уж се старая да се докарвам: „Вий имахте честта, господин министре, да ме назначите за помощник-регистратор“. Ал. Константинов. 2. Украсявам се, нагиздвам се да изглеждам хубав, приличен. Пък ми харесва и туй у жените, гдето се червят, пудрят.... изобщо гдето се докарват. Елин Пелин. Жела умееше да се докарва и знаеше, кога да бъде пo-смела. Йовков. 3. Правя се да приличам на някого, представям се за някакъв. Дори и в прическата на косата си той беше се помъчил да се докара като Максим Горки или Леонид Андреев, нещо на голяма мода тогава. Йовков. Петър Мънзов Чокоя беше... човек с объркани сметки и малко земя, но много обичаше да се докарва като голям чифликчия, затуй и бяха го кръстили Чокоя. Йовков.
|