докривя̀вам, -аш, несв.; докривèя, -èеш, мин. св. докривя̀х, прич. мин. св. деят. докривя̀л, -а, -о, мн. докривèли, св., непрех. Ставам противен, омразен, неприятен някому. Чумав ли си, що ли, мама, та толкова докривя на хората? Хар. Русев. докривява ми, докривее ми — само 3 л. ед.: става ми мъчно, неприятно. Една нощ толкова много му докривя, че реши да се махне, да забегне. Йовков. Не се смей, че много ми е докривяло. Йовков.
|