докумèнт м. (лат.). 1. Писмено свидетелство, с което се доказва някакъв факт или се удостоверява фактическото състояние на нещо. Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са били техни общински владения, за които имат документ. Вазов. Оправдателен документ. 2. Само мн. Писмени свидетелства, книжа, с които се удостоверяват някои данни за една личност. Документи за прослужено време. Дай си документите! □ Исторически документи (книж.) — книжа, които се отнасят до събития или лица от миналото.
|