дол, дòлът и долъ̀т, дòла и долà, мн. дòлове и долòве, и долѝща, дòла (сл. ч.), м. Вдлъбнато място между две бърда или височини, където тече или е текла вода. По едно време пътят им напусна билото на планината и тръгна из един дол. Йовков. Изкачваха стръмнини, смъкваха се в долища, газеха мочури, прескачаха планински поточета. Ив. Хаджимарчев. □ От един дол дренки (разг., пренебр.) — за лица с еднакви слабости и недостатъци.
|