дòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се намира долу, под друго нещо. Противоп. горен. Остър писък се издигна откъм долната махала. Йовков. Селяните го спряха край селото пред една долина, заприщена с висок яз от долната страна. Вазов. Долна устна. Долна челюст. Долен етаж. || Прен. За служебен чин, ранг — малък, не висок. Него го беше страх и от най-долния началник в ротата. 2. За дреха — който се носи под други дрехи, непосредно до тялото. Долни дрехи. Долни гащи. 3. Диал. Който се намира на юг; южен. Откъм север... се показаха орли... Отиваха право към долните села, а там беше чумата. Йовков. Тогава овчарите не дохождали още в Добруджа, а ходели в долното поле, пък през лятото — в Балкана. Йовков. 4. Разг. Който е сиромах и прост. Сиромашка сватба стана, че момъкът бе от по-долни хора и си нямаше нищичко. Влайков. 5. Прен. С недобро качество, лош, нечестен, непочтен, подъл. Долни инстинкти. Долни средства. Долен човек. □ Долен курс, долни класове — в учебно заведение: начален курс, начални класове. Долно течение на река — течение на река близо до устието.
|