долѝтам, -аш, несв.; долетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. долетя̀л, -а, -о, мн. долетèли, св., непрех. 1. За птици — пристигам, идвам като летя, с летене. Врабци долетяха отнякъде и кацнаха по раменете му. Елин Пелин. Соколът долетял, разкъсал / петела, ала и врабците не пощадил. Михайловски. 2. Прен. Пристигам изведнъж, бързо. Приказваше ни тя, ние я слушахме, запитвахме я това-онова, кога долетя Неновичиното момиче. Влайков. Нов още по-силен вятър долетя. Йовков. 3. Прен. За шум, звук — идвам, пристигам от някъде, обикн. от далеч; дочувам се. Долиташе смесеният и глух шум на столицата. Вазов. Откъм морето долиташе сънният шум на вълните и изплашеният нощен крясък на чайките. Д. Добревски. И в душата ми, като отдавна видян сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата. Йовков. До нас долетя вълна от смехове и висок говор. Йовков.
|