дòлу и (диал.) дòле нареч. 1. На ниско място. Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук. Вазов. От най-горното стъпало той се извърна и погледна долу. Вазов. Долу под брега криволичи малката рекичка. Влайков. || В долната част на нещо. Той беше около шейсетгодишен човек, с лице сухо, длъгнесто, широко горе, тясно долу. Вазов. Тя се полека измъкна из стаята и слезе долу при майка си. Вазов. 2. Остар. За цена — евтино, малко. Две хиляди наполеона, бодка по-долу не бива! Вазов. 3. Като междум.: а) За изразяване на неодобрение, протест. Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците! Вазов. Долу войната! б) За изразяване на строга заповед. Долу! — викна стражарят и го хвана за рамото. — Слизай. Йовков. 4. Диал. По-долу. И тя е хем хубава, хем работна, дето се вика не пада долу от Донка наша. Вазов. От 35 пари доле не дава да го бутнеш. Влайков. □ Горе-долу — а) Почти, приблизително, кажи-речи. Горе-долу такива едни мисли се въртяха из ума на Пенча Дебрянски. Вазов. Попе то имаше горе-долу понятие за онова, което ставаше около него. Йовков. Аз познавам горе-долу местността. Вървете оттук. Хар. Русев. б) Като отговор на въпрос „как сте?“ — ни добре, ни зле, средно. От горе до долу — от най-високото до най-ниското място; напълно, изцяло. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от горе до долу с девствени гори. Вазов. Шкафът е пълен с книги от горе до долу. Не падам (не съм) по-долу от някого — не съм по-лош, по-недостоен от някого.
|