домàшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е свързан с дом или се отнася до дом. Помагаше ѝ в домашните работи. || Предназначен за дом и домакинство. Домашна помощница.|| Който е приготвен у дома, а не в работилница или във фабрика. Домашно платно. Домашен хляб. 2. Който е опитомен. Домашна котка. 3. Като същ. мн. домашни — близките, с които едно лице живее. И също такива весели, разположени, с широки сърца, бяха всичките му домашни. Йовков. 4. Като същ. ср. домашно — упражнение на ученик за в къщи. Написах домашното си. □ Домашен арест — задържане на лице под стража в къщи без право да излиза вън от къщи, от дома. Домашно животно, домашна птица — животно, птица, които се отглеждат от човека.
|