домиля̀вам, -аш, несв.; домилèя, -èеш, мин. св. домиля̀х, прич. мин. св. деят. домиля̀л, -а, -о, мн. домилèли, св., непрех. 1. Ставам мил на някого. Той иска да ме види, домилях му. 2. Само 3 л. ед. домилява ми, домилее ми — става ми мило, домъчнява ми, дожалява ми за някого или за нещо. Няколко дена не съм ходила у тях. Домилели са ми и големите, па и децата. Влайков. Затъжих се, домиля ми за родното място. Караславов. Как гледа уплашена, горката! Домиля ми за нея. Вазов.
|