домочàдие, мн. -я, ср. Остар. Семейство, челяд. Ти, дядо Либене, твърде добре знаеш, че аз обичам да се съветвам със всичкото си домочадие. Каравелов. Домочадието му се разположи по-свободно на чергата до шумящата баричка, а слугинята донесе кафето. Вазов. || Разг. Шег. Цялото домочадие ме обгради и дечурлигата заграчиха. Г. Белев.
|