домъ̀квам се, -аш се, несв.; домъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. С мъка дохождам, довличам се до някъде. Като свърши, Събо се домъкна до одъра отсам Райка, седна и се преви одве. Ст. Загорчинов. 2. Идвам някъде, без да ме викат, без да бъда желан. По-миналата година се домъкна сестра му от Пловдив с три деца и свекърва ѝ. Чудомир.
|