донàсям, -яш, несв.; донесà, -еш, мин. св. донèсох, св. 1. Прех. Нося нещо до мястото, където съм или ще бъда, или до мястото, където е или ще бъде дадено лице. Пъргави войници започнаха да донасят вечерята. Хар. Русев. При брега, дето работеше ладията, пак няколко войника наглеждаха кого отнася и донася тя. Вазов. || Обр. Донася сладък сън със себе си нощта. П. П. Славейков. || Прен. За звук, шум — правя, спомагам да се чуе. А сутренник полъхва леко / и звън на хлопки издалеко / донася в село. Яворов. Сегиз-тогиз ветрецът донасяше до тук отдалечено дрънкане на звънци на закъснели стада. Вазов. 2. Прех. Нося като печалба, подарък и пр. Наистина, малко донася тая селска работа. Влайков. Освен лозето, жена му на Тошо донесе зестра и един шумак в Ралки дръмки. Ст. Даскалов. 3. Прех. Прен. Причинявам, създавам, докарвам. Никой не знаеше какво може да донесе времето. Йовков. 4. Прех. и непрех. Прен. Съобщавам, обаждам. Връщаха се войници от града и донасяха новини. Йовков. Началникът, комуто веднага донесли за тая случка, се сепнал. Влайков. || Канц. Правя служебно съобщение за нещо пред ръководно лице или учреждение. За отстраняване на забелязаните слабости донесли веднага на управителния съвет. Опитът на първенците. || Правя донос; доноснича. Аз нищо не съм му шушнал. — Кой ти дума нещо на тебе, бе! — ... — Аз говоря за тия, дето му донасят. Но щом не си от тях, не се обаждай. М. Марчевски. донасям се, донеса се страд.
|