дòнос м. Тайни сведения за лице пред началството му или пред властта, с цел да бъде злепоставено, обикн. политически или служебно. После той откри с неприятна изненада, че в събранието се беше вмъкнал кметът, който щеше да направи веднага донос в околийското управление. Дим. Димов. Правя донос.
|