|
допѝрам1, -аш, несв.; допрà, -èш, мин. св. допря̀х, прич. мин. св. деят. допря̀л, -а, -о, мн. допрèли, прич. мин. страд. допря̀н, -а, -о, мн. допрèни, св. 1. Прех. Поставям в допир, в досег; докосвам, досягам. То бавно протягаше напред своята шия. допираше муцунката си до земята. Смирненски. 2. Непрех. Намирам се в допир, в досег. допирам се, допра се страд. и взаим. □ Като допре ножът до кокала... (разг.) — за нещо, което е наложително. което трябва незабавно да се извърши.
допѝрам2, -аш, несв.; доперà, -èш, мин. св. допрàх, св., прех. Пера и това, което е останало да се пере; пера докрай. Допирам дрехите. допирам се, допера се страд.
|