|
доплàквам1, -аш, несв.; доплàкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. допла̀кнат, св., прех. Изплаквам и това, което е останало неизплакнато; изплаквам докрай. Доплаквам чашите. доплаквам се, доплакна се страд.
доплàквам2. Само 3 л. ед. доплàква ми се несв.; доплàче ми се, мин. св. доплàка ми се, св., непрех. Изпадам в състояние, настроение, което ме кара да плача; идва ми да плача. Доплака ми се, когато го видях грохнал, извяхнал и посърнал. Величков.
|