доплàщам, -аш, несв.; доплатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Плащам и това, което остава да се плаща; плащам всичко докрай. Таман когато бе най-много сбъркана с болника, трябваше да се загрижи как и с що да доплати на Койчовия майстор останалите триста гроша. Влайков. 2. Плащам допълнително. Манастирските доходи, каквито са нищожни, не могат да покрият нито половината разноски за училището... Той доплаща от своите пари. Вазов. доплащам се, доплатя се страд.
|