допокрѝвам, -аш, несв.; допокрѝя, -ѝеш, мин. св. допокрѝх, прич. мин. страд. допокрѝт, св., прех. Покривам и това, което е останало да се покрива; покривам докрай. Безшумно броди призрак на смъртта, / грижливо допокрива с бял саван земята. Яворов. допокривам се, допокрия се страд.
|