допỳскам, -аш, несв.; допỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. допỳснат, св., прех. 1. Давам възможност, разрешавам на някого да участва в нещо или да има някъде достъп. Допускам до изпит. || Позволявам, разрешавам. Аз никога няма да допусна ни един мой солдатин да стреля против брата си. Вазов. Няма да допуснем да се извърши това беззаконие. 2. Прен. Приемам за възможно, предполагам, смятам. Добре, да допуснем, че това е истина. Не допускам., че той ще ме излъже. допускам се, допусна се страд. □ Допускам грешки, слабости — давам възможност да се правят грешки, да се проявяват слабости.
|