допъ̀лвам, -аш, несв., прех. 1. Добавям към нещо, за да стане пълно; притурям, прибавям. Бащите им бяха дребни занаятчии, разсилни в общината или майстори в складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край града, от лозето или от варене на ракия. Дим. Димов. 2. Казвам нещо в допълнение; добавям. За добро само го мислим и желаем, — меко допълва мама. Влайков. Кметът охотно разправяше. А търговецът го допълваше. Влайков.
|