дорѝ. 1. Частица. За подчертаване и засилване; даже. Фернандес бе прав, дори / мисля, че грешиме ние. Вапцаров. Житие велико, заради което / той забрави всичко, дори и небето! Вазов. || Чак. До гроба си дори ще носим / тоз спомен, съкровен и жив — / в кръвта, във болните ни кости / той в дни на старост ще тежи. Вее. Георгиев. 2. Като съюз — за присъединяване и усилване; ако и да, при все че. Дори да умирам, / живота със грубите лапи челичени / аз пак ще обичам! Вапцаров.
|