дòста нареч. 1. Твърде, твърде много, значително. Тия думи на баща му доста го жегнаха и забъркаха. Влайков. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Вазов. Писал е доста повести и драми. П. П. Славейков. 2. Толкова, колкото трябва; достатъчно, задоволително. И бащата, и майката работят. Те изкарват доста. Но не смеят да харчат. Елин Пелин. || Диал. Стига. Доста сме яли, яли и пили, / тлъсти агнета, червено вино. Нар. пес. Доста преструвки! — каза Огнянов студено. Вазов.
|