достатъ̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е в необходимото количество, който стига. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. Вапцаров. Защо не се обаждаш? Една думица макар. За мене и тя е достатъчна. Елин Пелин.