достѝгам, -аш, несв.; достѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. достѝгнат, св. 1. Прех. и непрех. С движение стигам до определено място. Вече много дни те се бият, превземат градове..., достигат до бреговете на далечни морета. Йовков. Изведнъж до ухото ми достигат тъпи, глухи звукове. Смирненски. || Разш. Настигам, застигам. Той ни превари, даскалът, ама и ние ще се погрижим да го достигнем. Вазов. 2. Прех. и непрех. Стигам до размер, до определен предел. Брегалница не е малка река, но в тези юлски горещини тя едва достига до коленете ни. Л. Стоянов. Гъстотата на населението достига 23 души на кв. м. || Прен. Простирам се. И татък надалек, / додето погледа достигаше в простора, / се вижда клонка клон как бъхти, как се бори. П. П. Славейков. 3. Прех. Стигам с ръка до нещо; докачам, досягам. Венецът е високо, та едвам го достига. Влайков. 4. Прех. Прен. Добивам чрез усилие; придобивам, спечелвам. Достигам благополучие. Достигам целта си. 5. Непрех. Рядко. Достатъчен съм, стигам. И ще бъдем щастливи, ако ни достигнат сили да изпълним дълга си. 6. Непрех. Обикн. с отрицателна частица не — (не) съм в достатъчно количество, (не) стигам. „Комай не достигат парите / за хляба?“ Вапцаров. А каквото не достигаше, заловиха се усилено да го приготвят. Влайков. достигам се, достигна се страд. □ Достигам дълбока старост — доживявам до преклонна възраст.
|