достòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който притежава необходимите качества, за да заслужи, получи нещо. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях. Вазов. Достоен заместник. 2. Книж. Който е такъв, какъвто трябва да бъде; справедлив. Достойно наказание. Достойна оценка. Достоен мир.
|