досỳщ нареч. 1. При сравнение — без каквато и да е разлика; напълно като, съвсем като. Те бяха също като нас младежи, / досущ каквито тук сме сбрани ние, / и биха се / и мряха във метежа. Вапцаров. 2. Съвсем, напълно. Излизаше, че добрите славянски черти не са изчезнали досущ из нравите на нашия селски народ. Вазов. Явила се една бяла ластовичка! Досущ бяла, като сняг. Йовков.
|