дотежàвам, -аш, несв.; дотежà, -ѝш, мин. св. -àх, св, непрех. 1. Започвам да тежа някому; ставам някому тежък. Колкото и да беше лекичко теленцето, все пак беше живо нещо, дотежаваше. Йовков. 2. Прен. Омръзвам, досаждам, отегчавам. Службата ми дотежа. 3. Само 3 л. ед. дотежава ми, дотежѝ ми (прен.) — става ми тежко, мъчно. От всички оскърбления, с които го обсипваше баща му, на Тошо най му дотежаваше от тая дума. Йовков.
|