дотря̀бвам, -аш, св., непрех. Започвам да трябвам, ставам потребен, нужен; потрябвам. Иди си сега, бабо; аз ще те повикам, когато ми дотрябваш. В. Друмев. И комуто каквото дотрябва, от стрина Венковица все ще поиска. Влайков. □ Дотрябвал си ми (разг., неодобр.) — не си ми нужен, за какво ми си.
|