дотъ̀трям, -яш, несв.; дотъ̀тря, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., прех. Разг. Донасям нещо с тътрене до известно място; домъквам, довличам. Дядо Ганчо... дотътра от някъде скъсаната рогозка и я просна на ъгъла. Караславов. Аз не можах повече да се сдържа... и, като го хванах с двата пръста за ръкава,... с един замах го дотътрах и го сложих на стола му. Ал. Константинов.
|