дотя̀гам, -аш, несв.; дотèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам досаден; омръзвам някому. Тежкият път дотягаше вече. Лицата на войниците са измършавели. Йовков. Всичко ми омръзна и дотегна. Влайков. Той дотегна на всички. Никой вече не го жалеше. Елин Пелин.
|