дочỳвам, -аш, несв.; дочỳя, -ỳеш, мин. св. дочỳх, прич. мин. страд. дочу̀т, св., прех. 1. Чувам от далече, от разстояние; долавям със слуха си. Дочувахме викове на жерави. Йовков. И моята песен тъжовна / дочувам там някой да пей. П. П. Славейков. Последните думи той произнесе тихо, но Цонка ги дочу. Вазов. 2. Прен. Узнавам, научавам се по слух. Нашият съсед Стоил Драката, дочух, подиграл се с баща ми. Кр. Григоров. дочувам се, дочуя се страд. Откъм пътя се дочува весел глъч. Влайков.
|