|
доя̀ждам1, -аш, несв.; доя̀м, доядèш, мин. св. доя̀дох, прич. мин. св. деят. доя̀л, прич. мин. страд. доя̀ден, пов. доя̀ж, св., прех. Изяждам и това, което е останало да се яде; изяждам докрай. Македонски дояде последния резен от злополучната луканка. Вазов. дояждам се, доям се страд.
доя̀ждам2. Само 3 л. ед. доя̀жда ми се несв.; доядè ми се, мин. св. доя̀де ми се, св., непрех. Приисква ми се да ям нещо. Дояло му се е кашкавалец на момченцето. Ем. Коралов.
|