до-. Представка, с която се образуват: I. Глаголи със знач.: 1. Свършване, изчерпване до край на започнато действие, напр.: дояждам, дошивам, дожънвам. 2. Стигане на действието до известна граница, предел (за пространство, време и степен), напр.: доближавам, довеждам, довличам, догонвам, доживявам, дочаквам, доварявам, дояждам си. 3. Прибавяне, притуряне на нещо обикн. към това, което не достига, напр. доплащам, доливам, доспивам си, додавам. 4. При третолични непреходни глаголи — за чувства, настроения: достигане до ново състояние, напр. доядява ме, дожалява ми, домилява ми, домързява ме, домъчнява ми. 5. При третолични непреходни глаголи — желание за извършване на някакво действие или за преминаване в друго състояние, напр.: доиграва ми се, допива ми се, додрямва ми се, доплаква ми се, досмешава ме, доспива ми се и пр. II. Прилагателни със знач. който е бил, който е съществувал непосредствено преди нещо, напр. допотопен, доисторически, дореволюционен.
|