доц. д.ф.н. Лиляна Димитрова-Тодорова
Професионална биография
на доц. д.ф.н. (ст.н.с. II ст.) Лиляна Димитрова-Тодорова
ръководител на Секцията за българска етимология от 2004 до 2011 г.
За контакти:
e-mail: lilidimtod@yahoo.com
Научни интереси:
етимология, ономастика, сравнително езикознание, балканистика, социолингвистика
Образование и квалификация:
1993 г. – придобиване на степен „кандидат на филологическите науки“ („доктор“)
1978 г. – Институт за славистика във Варшава и Институт за полски език в Краков, Полша,3-месечна специализация по славянска етимология и ономастика.
1977 г. – Карлов университет, Прага, едномесечен езиков семинар по чешки език
1970 г. – СУ „Св. Климент Охридски“, двумесечен езиков курс по полски език
1964–1968 г. – СУ „Св. Климент Охридски“, българска филология, втора специалност – руска филология
Професионално развитие:
от 1995 г. – Институт за български език, БАН, старши научен сътрудник II степен
1970 – 1995 г. – Институт за български език, БАН, проучвател
Участие в научни проекти за последните десет години:
БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, съавтор на речника, бюджетна субсидия, ръководител ст.н.с. I ст. дфн Тодор Ат. Тодоров
СЛАВЯНСКИ ОНОМАСТИЧЕН АТЛАС (от 1987 до момента), съавтор, международен проект с ръководители: проф. дфн Рудолф Шрамек (Бърно, Чехия), проф. д-р Ернст Айхлер (Лайпциг, Германия), проф. д-р Милан Майтан (Братислава, Словакия), ┼ проф. д-р Хенрих Борек (Полша).
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА СЛАВЯНСКАТА ОНОМАСТИКА (1999–2001), автор на частта за българската ономастика (без антропонимия), международен проект с ръководител проф. дфн Ева Жетелска-Фелешко, проф. дфн Александра Чешликова.
Експертна и обществена дейност:
Член на Научния съвет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (от 2003 г.);
Член на Редакционната колегия на сп. „Български език“ (от 2004 г.);
Сътрудник на сп. „Rivista Italiana di Onomastica“, Рим;
Член на ICOS (International Council of Onomastic Sciences);
Вицепрезидент на Комисия по ономастика при Международния комитет на славистите;
Член на Комисия по етимология при Международния комитет на славистите;
Член на INSOLISO (International Sociolinguistic Society in Sofia);
Член на фондация „Максим Младенов“ и на „Общество за българска народна реч“;
Член на „Общество за ономастични изследвания“ в Източен Тирол, Австрия
Член на Българо-полско дружество „Боян Пенев“ към Полския институт, гр. София
Основни публикации:
2008
Към етимологията на селищното име Дра̀лфа. В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на професор Борис Симеонов. Съст. П. Асенова. София, Фигура, 2008, 71–74.
Sur l’étymologie de quelques mots d’emprunt roumains en bulgare. In: The Romance Balkans. Collection of Papers presented at the international conference The Romance Balkans, 4–6 November 2006, Belgrade. Ed. by B. Sikimić, T. Ašić. Belgrad, Балканолошки институт, 2008, 83–88.
2007
Болгарское ствол и его производные в диалектных названиях растения болиголов (Conium maculatum). В: Этимология 2003–2005. Москва, Наука, 2007, 49–50.
Мястото на флората в българската топонимия. In: Nowe nazwy własne – nowe tendencje badawcze. Red. A. Cieślikowa, B. Czopek-Kopciuch, K. Skowronek. Kraków, PANDIT, 2007, 429–438.
Проблеми при етимологизуване на старинни топоними. В: Словенска етимологиjа данас. Зборник симпозиjума одржаног од 5. до 10. септембра 2006. године. Ур. Ал. Лома. Београд, ИСJ САНУ, Чигоjа штампа, 2007, 123–131.
Das bulgarische Personennamensystem. In: Europäische Personennamensysteme: Ein Handbuch von Abasisch bis Zentralladinisch. Hrsg. A. Brendler, S. Brendler. Hamburg, Baar-Verlag, 2007, 109–118.
Semantische Typen deappellativischer Oikonyme in Bulgarien. In: Atti del XXII Congresso Internazionale di Scienze Onomastiche. Pisa 28 agosto–4 settembre 2005. Pisa, EDIZIONI ETS, 2007, 447–455.
2006
Бълг. диал. соп ’чучур’и сродни думи. In: Studia etymologica Brunensia 3. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2006, 57–63.
Влиянието на глобализацията върху българските фирмоними в съпоставка с полските фирмоними. Onomastica, LI, Kraków, 2006, 51–63.
Междудиалектна лексикална интерференция в топонимията на Поповско в условията на диглосия. In: Onimizacja i apelatywizacja. Red. Z. Abramowicz, E. Bogdanowicz. Białystok, Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2006, 362–367.
МЕСТНИТЕ ИМЕНА В ПОПОВСКО. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006, 694 стр.
Произход на диалектни думи, свързани с болестта епилепсия. В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Ред. Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева. Велико Търново, ИК ”Знак 94”, 2006, 306–309.
Произход на няколко български фитоними (слъзница, далачна трева, далак оту, жълтина, алтънче; смохтило, смохтилу, смухтило, смухилка, смухтика, смухльива билка). В: Ad fontеs Verborum. Исследования по этимологии и исторической семантике. К 70-летию Жанны Жановны Варбот. Отв. ред. А. Ф. Журавлев. Москва, Индрик, 2006, 127–131.
Топонимията на Поповско през погледа на Карел Шкорпил. Acta onomastica, XLVII, Praha,2006, 158–167.
2005
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. Балканско езикознание, XLIV/1–2, София, 2005, 157–159.
Предложни и следложни хибридни топоними, възникнали в условията на българско-турски билингвизъм. In: Nazewnictwo na pograniczach. Uniwersytet Szczeciński. Rozprawy i studia, T. (DCLX) 586. Red. J. Ignatowicz-Skowrońska. Szczeciń, Wydawnictwo Naukowe Uniwersytetu Szczecińskiego, 2005, 273–277.
Статус на ономастиката в дидактичната теория и практика. В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 7. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 109–114.
Die Eigennamen in der bulgarischen Literatur und Folklore. In: Proceedings of the 21st International Congress of Onomastic Sciences. Uppsala 19–24 August 2002. T. I. Ed. E. Brylla, M. Wahlberg. Uppsala, Språk- och folkminnesinstitutet, 2005, 423–430.
2004
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. Балканско езикознание, XLIII/2–3, София, 2003–2004, 259–260.
Гибридные топонимы в болгарской топонимической системе, возникшие в условиях болгарско-турецкого билингвизма. Folia onomastica croatica, 12–13, Zagreb, 2003–2004, 115–120.
2003
Връзката на собствените имена в България с религията. In: Chrześciańskie dziedzictwo duchowe narodów słowiańskich. Białystok, Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2003, 633–641.
Названията на растението Helianthus annuus в българския език. In: Studia etymologica Brunensia 2. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2003, 351–364.
Структурни типове съставни български ойконими в съпоставка със западнославянски ойконими (Принос към славянския ономастичен атлас). Български език, L/2–3, София, 2003, 48–55.
(съавтор) Ономастиката в България. In: Słowiańska onomastyka. Encyklopedia. T. II. Red. E. Rzetelska-Feleszko, A. Cieślikowa przy współudziale J. Dumy. Warszawa-Kraków, Towarzystwo naukowe Warszawskie, 2003, 77–81, 165–171, 209–212, 262–263, 323–327, 357– 360, 395–397, 424–426, 457–461, 496–498, 524–526, 547–548, 587–591.
2002
(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. VI (пỳскам–словàр2). Ред. М. Рачева, Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 281–328 (от рог до ро̀сман), 713–777 (от ска1 до ско̀мина).
(съавтор) Ономастиката в България. In: Słowiańska onomastyka. Encyklopedia. T. I. Red. E. Rzetelska-Feleszko, A. Cieślikowa przy współudziale J. Dumy. Warszawa-Kraków, Towarzystwo naukowe Warszawskie, 2002, 20–22, 48–50, 72–73, 89–90, 142–-144, 175–176, 199–201, 240–242, 280–283.
Die Siedlunsgeschichte einer Region in Nordostbulgarien im Licht der Onomastik und Archäologie. Österreichische Namenforschung, 29 (2001)/Heft 1-2, Klagenfurt, 2002, 65–71.
(съавтор) Onomastic studies in the world: Past, present and future. Rivista Italiana di Onomastica, VIII/2, Roma, 2002, 439–502 (444–445, 457–458, 464, 471, 478, 485, 491).
2001
Метафорични названия в българската оронимия. Folia onomastica croatica, 10, Zagreb, 2001, 59–66.
2000
Етимологичен анализ на няколко български думи от общославянски произход. In: Studia etymologica Brunensia 1. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Euroslavica, 2000, 173–175.
Някои български топоними като свидетелство за древните етнически отношения на Балканите. Onomastické práce 4, Praha, 2000, 70–74.
Топонимични калки и полукалки в условия на билингвизъм. Acta onomastica 40/1999, Praha, 2000, 27–30.
1999
Lexikalische Entlehnungen türkischen, arabischen und persischen Ursprungs in der bulgarischen Toponymie. In: XX Congreso International de Ciencias Onomasticas, 20-25 setembro 1999, Facultate de Filoloxia Santiago de Compostela, 1999, 52–53.
1998
Структурни типове еднокоренни ойконими в съпоставка със западнославянски ойконими. Български език, LXVII/1, София, 1997–1998, 55–60.
1996
(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. V (падѐж–пу̀ска). Отг. ред. И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, 768–805 (от прост до прощъ̀пно).
1995
(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. IV (мѝнго2 – па̀дам). Ред. В. И. Георгиев, И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 125–140 (от мѝсля до митрушѝнски), 143–157 (от миш-маш до мла̀дши), 381–404 (от мък до му̀ням), 772–844 (от ога̀ до око̀).
1993
Местните имена в процеса на езиковата комуникация (Въз основа на материал от Поповско). Автореферат на дисертация за получаване на научната и образователна степен ”кандидат на филологическите науки”. София, 1993, 30 стр.
(сътрудничество за българския материал) Slovanský onomastický atlas/Slawischer Onomastischer Atlas. Strukturní typy slovanské ojkonymie/Die Strukturtypen der slawischen Ortsnamen. Ukázkový sešit/Probeheft. Ed. H.-D. Pohl, R. Šrámek. Österreichische Namenforschung, 21/1, Klagenfurt, 1993.
1990
Балканские заимствования в болгарских наречиях (митиличенце; мито̀ва; мънгуди; мънъсѝп; огечнѐл; огул-оту; о̀джере, хужарѐ, хужерѐ ; одѝхна; оду̀н, одунджѝя; одѐт, оду̀ш; о̀ек; озлащисам се; ойгу̀е, ойгу̀я; ойлѝа, уйлѝя, хуйлѝя; ойма̀, уйма̀, оймалъ̀но, уймалѝя; о̀кибoле). Балканско езикознание, XXXIII/3–4, София, 1990, 141–146.
1987
(студия) Анатомичната лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. Език и литература, XLII/6, София, 1987, 109–124.
1986
(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. III (крес1 – мѝнго1). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1986, 33–60 (от кръ̀бла до кръ̀стя се), 197–203 (от кър до къркаля̀шка), 331–338 (от лe1 до лѐвам), 550–569 (от лък1 до льок2).
1983
Относно произхода на български народни названия на съзвездията Орион и Плеяди. Български език, XXХIII/5, София, 1983, 401–403.
Един изчезнал апелатив от славянски произход в български език (Относно произхода на старинното име Жа̀лка в Поповско – България). Onomastica, XXVIII, Kraków, 1983, 97–103.
1982
Drei balkanische Lehnwörter im Bulgarischen (мисхо̀р; мисюбѐтин, мисюбетлъ̀к; митебѐр, митебѐрен, мютебѐр). Балканско езикознание, XXХV/2, София, 1982, 35–36.
За нея
Ковачев, Николай. Ст.н.с. дфн Лиляна Дойчева Димитрова-Тодорова (София). В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 3. Велико Търново, 1996, 153–156.
Пурел, Милка. Лиляна Димитрова-Тодорова (1.03.1946 г.). В: Габровци на ХХ век. Габрово, 2001, 168–169.
Куцаров, Иван. Лиляна Димитрова-Тодорова. В: Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 203.
Лиляна Димитрова-Тодорова. В: Кой кой е в Габрово. Габрово, 2004, 97.
