из предл. 1. Остар. За означаване на движение отвътре навън; излизане извън границите на предмета. Кучето излая внезапно и изскокна из колибата. Вазов. Мъчителна въздишка се изтръгна из Лазовите гърди. Елин Пелин. || За означаване на излизане или отделяне от едно цяло. Из публиката излезе Бойчо Огнянов. Вазов. 2. Остар. За означаване на произхода на някого или нещо. По дрехите се познава, че не е тукашен, а из Южна България. Вазов. Сюжетът на драмата е взет из италианския живот. 3. За означаване на движение в границите на определен предмет без определена посока. Три дена и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Вазов. Из кривите селски улици заскърцаха кола, загълчаха орачи. Елин Пелин. Соколов ходеше развълнуван из стаята си. Вазов. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал — никой не повярва. Елин Пелин. || За означаване, че нещо се намира в разпръснато положение в границите на определено пространство. Овошки нямаше твърде много из дворовете и градината. Йовков. Из въздуха се носеше здрав мирис на полето в жетва. Вазов. || За означаване на движение по продължението на нещо. И пак върви напред керванът / из безконечния си път / на пясъка през океана. Вазов. Тя слизаше вече из малката пътечка към кладенеца. Влайков. 4. В съчет. с други предлози из образува сложни съставни предлози, напр.: иззад, изнад, изпод и др. В съчет. с наречия за място и време из образува сложни наречия, напр.: извън, извътре, изотвън, изотвътре, изнапред, изотзад, изотгоре, изотдолу и др.
|