изцъ̀клен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изцъкля. 2. Като прил. — който има стъкленостуден блясък. Трябва да ти е студено, — каза бае Стоян и погледна изцъкленото небе. Елин Пелин. В отворените му изцъклени очи слънцето блесна като рубин. Ив. Хаджимарчев.
|