изпѝвам, -аш, несв.; изпѝя, -ѝеш, мин. св. изпѝх, прич. мин. страд. изпѝт, св., прех. 1. Пия всичко докрай. Там си глътнах малко коняк и изпих чаша студена, много вкусна вода. Вазов. || За болест, страдание — измъчвам, изтощавам. Треската съвсем го изпи. 2. Разг. Изразходвам, изхарчвам за пиене. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Йовков. изпивам се, изпия се страд. □ Изпивам горчивата чаша (книж.). — търпеливо понасям всички страдания докрай. Изпивам кръвта (кръвчицата) на някого (разг.) — жестоко убивам някого. Народните душмани му изпиха кръвта някъде към Клисурския манастир. А. Каралийчев. Изпивам чашата на страданията, на униженията — докрай понасям всичко. Кукувица му е изпила ума (разг.) — съвсем е оглупял. Изпи ни кукувица ума, та послушахме тия чапкъни. Вазов.
|