изпòд предл. За означаване, че действието излиза от място, което се намира под нещо. Като видя, че вълците се оттеглят, той се развика на свой ред, измъкна изпод снега една вършина и я размаха към зверовете. Ем. Станев. По лицето и по косата му изпод калпака течеше кръв. Йовков. Само от време на време като изпод земята долитаха глухите степания на умиращите. Ст. Загорчинов. □ Гледам изпод вежди, изпод око — а) Гледам сърдито и начумерено. Гледаше изпод вежди като звяр, измъкнат из дупката му. Йовков. б) Гледам скрито, крадешком. Райко наля и, като му подаваше таса, погледна го изпод вежди. Влайков.
|