изчàдие, мн. -я, ср. Книж. Презр. Човек, който буди отвращение със своите гнусни дела; изрод, изверг. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — / изчадие бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Вазов. Изчадие на ада.