изпỳквам1, -аш, несв.; изпỳкам, -аш, св., непрех. Издавам внезапен пукот; изтрещявам, изгърмявам. Дървото изпука и се разцепи на две. Дим. Талев. Офицеринът се намираше на куршум разстояние от това множество, когато няколко пушки изпукаха. Вазов.
изпỳквам2, -аш, несв.; изпỳкам, -аш, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Измираме всички един след друг. Вярното... е туй, че ще изпукаме от глад. На два дена по един хляб ни дават. Йовков.
изпỳквам3, -аш, несв.; изпỳкам, -аш, св., прех. Презр. Изяждам или изпивам всичко. Щом изпукаха и последния чувал, тръгна да дири паница брашно в заем. Кр. Григоров. Каквото изчука — изпука. Погов.
|