изкривя̀вам, -аш, несв.; изкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Правя нещо да стане криво; извивам. Тачката провря железния лост в тъмния зев на прозореца и се помъчи да изкриви железните пръчки. Йовков. Свирепа ярост изкриви лицето му. Вазов. 2. Непрех. За път — изменям посоката си встрани. Скоро пътеката изкриви на дясно и отпред се откри широка поляна. Ст. Загорчинов. 3. Прех. Прен. Изопачавам, преиначавам. Византийци и римляни на много места са писали пристрастно и са изкривили истината. Раковски. Като се стараеше (бай Ганьо) колкото е възможно повече да изкриви българските думи, за да ги направи понятни за чужденеца, попита с висок глас. Ал. Константинов. Изкривява ми думите. изкривявам се, изкривя се страд.
|