измъ̀чвам, -аш, несв.; измъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Мъча продължително. Тежки мисли я бореха и измъчваха. Влайков. || Мъча жестоко, изтезавам. Братята... се оплакаха от хусарите, които ето вече за трети път бяха грабили манастира и измъчвали за пари монасите. Ст. Загорчинов. измъчвам се, измъча се страд.
|