изкỳсен, -сна, -сно. мн. -сни, прил. 1. Който се отличава с умение и сръчност в някаква работа; сръчен, похватен, ловък. Изкусен разказвач. Изкусен ловец. Изкусен играч. 2. За предмет или действие — майсторски и с умение изработен, изпълнен. От потона, нашарен с изкусни дървени резби и позлата, висеше клетка. Вазов. Движенията им (на диваците) стават по-силни, по-бързи, играта с лопатите става по-сложна, по-изкусна. Ал. Константинов.
|