излѝзам, -аш, несв.; изля̀за, излèзеш, мин. св. изля̀зох, пов. излèз, излèзте, прич. мин. св. деят. изля̀зъл, -зла, -зло, мн. излѐзли, св., непрех. 1. Движа се отвътре навън от някъде. Противоп. влизам. Вратата постоянно се отваря, влизат и излизат хора. Елин Пелин. Най-после излязох из гората и се озовах на един гол скалист зъб. Вазов. Влакът излезе от тунела. 2. Напускам мястото, където обикновено се намирам; тръгвам, отдалечавам се от някъде. Нощес излязох из Бяла черква и се крих до сега в Хамбаревата воденица. Вазов. || Отивам някъде с някаква цел. Когато денят се поразхлаждаше, Павел излизаше на разходка. Елин Пелин. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха на работа. Йовков. Всички излязоха на митинг. 3. Отделям се от нещо, отклонявам се. Конете продължаваха да препускат все тъй лудо, но не излизаха от пътя. Йовков. От чиниите със супа излиза бяла пара. || Напускам състава на нещо. Излизам от играта. Излизам от ръководството. || Изтръгвам се. При това думите като че излизаха от дълбочината на накипялата му душа — тъй силно и горчиво-тъжно звучаха. Влайков. 4. Стигам на определено място; озовавам се някъде. Минавам една улица, после друга, излизам на някаква река, после на голям, дълъг мост. Л. Стоянов. || Изкачвам се, възлизам. Дядо Захари мълчаливо и с усилие върви по кривата пътека... Като излязоха на върха, беше вече тъмно. Елин Пелин. 5. Показвам се, подавам се навън от нещо. Неговото хубаво, но мъжествено лице се полускриваше в черните буйни къдри, които излизаха изпод шлема. Ст. Загорчинов. || Явявам се, появявам се. Цвета го чакаше неспокойна, с лоши предчувствия, мълчеше и не излизаше пред хората. Елин Пелин. Навън беше излязъл вятър и глухо бучеше из потъмнелите улици. Вазов. Тази година черешите излязоха рано на пазара. 6. Бивам издаван, бивам публикуван, обнародван; бивам печатан. Наскоро излезе последният му роман. 7. Прен. Произхождам, произлизам. А един работник, излязъл от низините на бедността, нямаше никога да изпадне в това състояние и да се отпусне така. Дим. Димов. || Само 3 л. Произвеждам се, добивам се, получавам се. Хубава хума излиза а наше село. Йовков. От Сухиндол излизат хубави вина. От килограм орехи излизат четвърт кило ядки. 8. Прен. Ставам, произлизам. Често приказваше за сина си с тъга, угрижен, че е излязъл от него нехранимайко. Вазов. Хубаво да знаете — от това момче ще излезе голям човек. Елин Пелин. Какво мислех, какво излезе. Погов. Каквото (както) излезе. || Прен. Оказвам се. Разбран човек излезе. Позасмя се даже. Ал. Константинов. Помина се жена му, децата му излязоха неблагодарни. Йовков. Яйцата излязоха развалени. Снахата излезе работна. || Само ед. безл. Оказва се. От разговорите излиза, че между тях има болни от тифус, малария, холера. Л. Стоянов. 9. Прен. Явявам се пред по-широк кръг от люде или пред обществото с мнение, предложение и пр. Излизам с доказателства. Конгресът излезе със следните решения. || Прен. В съчет. с отвл. съществително — ставам някакъв в резултат на нещо. Излизам победител в борбата. 10. Разг. Само 3 л. Идва ми редът за нещо, за което съм чакал. Излезе ми номерът. Излезе ми назначението. Излиза му делото. 11. Прен. В съчет. със съществително — преставам да се намирам в състоянието, изразявано чрез съществителното. Излизам от търпение. Излизам от затруднение. Излизам от употреба. Излизам от мода. 12. Прен. Основавам се на нещо, изхождам от нещо. Като излизам от създаденото положение, правя следните заключения. Вие излизате от предположения, затова имате погрешно схващане по въпроса. 13. Само 3 л. ед. Разг. За прехрана, издръжка — получавам се, добивам се редовно. Продумай и за мене една дума, Аничке, — за портиер ли, за разсилен ли ще бъде, да излиза там заплатата. Йовков. Дай ми ти мен най-долната работа, и аз ще я приема с благодарност — да има само да излиза хляб. Влайков. 14. Само 3 л. За стойност — струвам. Колко излиза такова пътуване? Тази дреха ми излезе много скъпо. 15. Само 3 л. Протичам, преминавам, ставам. Обедът у Иречека, благодарение на Бай Ганьо, излезе доста оживен. Ал. Константинов. □ Душата ми излиза (разг.) — намирам се в голямо притеснение. Излизам от ръката — създавам се от ръката. Красивите български шевици са излезли от ръката на трудолюбивата българка. Излезе ми от ума (разг.) — забравих го. Излезе му име (разг., неодобр.) — стана известен с някаква проява. Излезе му лоша дума (разг.) — говорят лошо за него. Излизам в отпуск — отивам в отпуск. Излизам на глава някому (разг.) — в състояние съм да се справя с някого. Излизам от рамките, излизам от мярката (разг.) — върша нещо повече от колкото е позволено, от колкото е прилично; прекалявам го. Излизам вън от себе си; излизам из (от) кожата си (разг.) — изпадам в силно раздразнение. Излиза ми из носа (разг.) — струва ми много неприятности. Излиза ми късметът (разг.) — намирам подходящ другар за женитба. Излиза на добър край — свършва добре. Излизам начело — а) Заставам най-напред. б) Изпъквам между другите най-много с някое качество или достойнство. Излизам от строя — не съм годен вече за работа. Кисело (солено) ще му излезе (разг.) — много ще тегли за нещо, скъпо ще го заплати. Къде ще му излезе краят (прен., разг.) — до къде ще се стигне. На среща му (ѝ) не можеш излезе (разг.) — за лош, неразбран човек: не можеш ла му се противопоставиш. Не излиза дума из устата му — а) Мълчи, нищо не говори. б) Пази тайна. Парите излизат (разг.) — сметката с парите е точна. Сметката му излезе крива (разг.) — не стана така, както бе намислил. Тази боя (петно) не излиза (разг.) — известна боя (петно) не може да се премахне, изчисти, изпере. Задачата ми излиза — при решението на задачата се получава верен отговор. Излиза на бял свят (наяве) — става известно, познато на всички. От едното ухо влиза, от другото излиза (погов.) — за нещо чуто, на което не се обръща внимание.
|