изкòлвам, -аш, несв.; изкòля, -иш, мин. св. изклàх и изкòлих, прич. мин. св. деят. изклàл и изкòлил, св., прех. Заколвам всички. Може да ни изколят като палета, и никой жив човек няма да чуе. Вазов. изколвам се, изколя се страд. и взаим. Тичай, че онези, дядовите Йорданови синове, ще се изколят. А. Каралийчев.
|