изключèние, мн. -я, ср. Отклонение от общото, което не влиза в общото правило. Всичките, с изключение на Бръчкова, взимаха живо участие в тия важни разговори. Вазов. На тяхна страна бяха, без изключение, цялата интелигенция, всичките търговци, цялата Долна махала. Ал. Константинов. Рила е една от най-многоводните планини на България, нейните потоци и езера, с малки изключения, не пресъхват. Вазов. □ По изключение — противно на, несъгласно с приетото, установеното. Правя изключение — нарушавам общото правило.
|