изехтя̀вам, -аш, несв.; изехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изехтя̀л, -а, -о, мн. изехтѐли, св., непрех. Изведнъж, неочаквано издавам ехтене. Скоро луната се затули и глуха гръмотевица изехтя из застланото с облаци небе. Вазов.