изгорèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изгоря. 2. Като същ. ср. изгорено — белег от изгаряне по тялото. По-старият въглищар с голям белег от изгорено на челото повдигна глава. Ст. Загорчинов.