изхабя̀вам, -аш, несв.; изхабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За сечиво — правя да стане тъпо, да не може да реже. От рязане ножиците са вече изхабени. || Повреждам при изработка; похабявам. Шивачката ми изхаби плата. || Прен. Разг. Правя някого да стане негоден за работа, за живота. Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи, — но на твое място не бих с такова поведение изхабил децата си. Вазов. 2. Прен. За време, здраве и др. — изгубвам, пропилявам напразно. Изхабих еи времето. Изхабих си нервите. Изхабих са думите. изхабявам се, изхабя се страд.
|