изклѝнчвам, -аш, несв.; изклѝнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Неодобр. Избягвам да изпълня някакво задължение, да извърша някаква работа; измъквам се. Честолюбив и амбициозен, него го караха да върши работа, която не бе нито за годините му, нито според платата му. Никога и за нищо той не изклинчи и не се огъна. Караславов.
|