избавѝтел, -ят, -я, зв. -ю, мн. -и, м. Човек, който избавя или е избавил някого от беда, опасност; освободител, спасител. Сега в късо време знаяло вече цялото село, че войводата се връща победоносно с голяма сила. Всеки бързал да посрещне своите избавители. З. Стоянов.
|